СИТНИ, ДРЕБНИ КАТО КАМИЛЧЕТА

Разказа им сума ти приказки -

за добрия старец

/българския народ/

и злата баба

/управниците/,

докарали го

до спуканото корито.

За великия чичо -

българския селянин,

който може да зареже

търпението си

и да откаже

да дава хляб

на властниците.

За това какво казва

философът Вуче

от Голямо Буче -

българите не са жадни

за робство -

петстотин години

им стигат.

И - колкото един народ

е по-стар,

толкова е по-мъчно

да му отнемеш вярата.

За четирите думи,

които решават

всяка беда -

“И това ще мине!”

“Дано бързо мине!” -

моли се мъдрият народ

по отношение на властта.

И за службата

ибрикчи баши

в конака на Везирството,

раздаващият ибрици

е убеден, че неговата дума

най-се чува в Империята.

Ситни, дребни като камилчета

измъкват се думите

през иглените уши

на истината,

минават оттатък

и водят автора им

право към затвора.