НА ПЧЕЛИТЕ

На часовете тихото трептене,

когато тялото сънува,

а будни мисли тръпнат в сетивата.

Когато истините дребнодневни

взривяват самотата. Мисля си…

Човек се ражда и умира сам.

След цял живот пътуване

един към друг – един до друг.

Остава обичта едничка само.

На камъка в сълзата.

И в полета на птица.

В протегната ръка,

в мига на топлата зеница.

В нюансите на неизказан стих.

В мечтан, нестигнат връх.

И в тишината на тревите,

които някой ден ще ни приемат

и ще разцъфнем в цвете

за нектара на пчелите.