Калинкова пътека

По пръстите ми – рани от убождане.

Зашивам любовта ми, сляпата.

И капва кръв от раните тревожни,

превръща се в калинка над полята.

Във жълто се облича слънчогледът,

калинката за брошка гордо слага.

Крада я скришом във зората бледа –

да ми гадае, както ѝ приляга.

По пръста изранен пълзи и гледа

за вярната пътека – на обичане.

И литва над полето слънчогледово,

показва ми посоката на вричане.

По пръстите ми белези зарастват

през дните, с нежност кърпени, полека.

Любов гореща в слънчоглед израства.

Намерих те в калинкова пътека.