Втори дух

Монблан е първенецът, коронован да стои,
възправен като горд владетел над всички планини;
На трон скалист, с венец от ледове,
      одеждите му – от мъгли, а пояса – от диви лесове.
Лавини мощни са под неговата власт,
      но за да се свлекат
със гръм – или да спрат
      последна дума имам аз.
На ледника суров смразяващата маса
      се плъзга ден след ден,
ала отново аз съм
      този, който може път да ѝ даде,
или навеки хода ѝ да спре.
      Накарал бих и планините да се поклонят; дори
      да затреперят страховито – до дъното на свойте пещери
Аз Владетел съм и дух на тази ледена земя –
какво от мен ще искаш ти сега?