Спомен за лято

Вечеря е. Заспали са дърветата.

Край уличните лампи иде мокър път.

Към утрото, в косите ми заплетени

дъждовни капки ще се спрат.

И страници от вечен календар -

листа ще капят върху моята хижа.

Следобедите, дъсченият нар -

надеждата, че пак ще се погрижа

за малкото гнездо под тази стряха,

остават спътници на моя дом.

И птиците ги няма вече.

Заминаха си днес. И без подслон

е тяхната умора надалече

в безгрижието на един сезон.

Вечеря е.

А пътят на надежди

на юг поел е тази нощ.