1. Дом

Ето мойта планина – Родопа -

топъл дом, от теб закрилян, Боже.

Тук на всяка порта щом похлопам,

хляб и сол пред мене все е сложен.

Даже да съм в приказни държави,

планината хвърля светло ласо -

Въча със въже ме дърпа здраво

към местата, дето съм порасъл.

Аз не искам клетви да изричам,

но да се прекръстя сбирам пръсти -

в дъното на язовира «Кричим»

ханчето на дядо ми възкръсва.

И кръвта ми бавно се събужда -

живата й нишка ли ме води?

Дом зелен със панорама южна -

как в един живот да го обходя?

В Перущица бунт ли пак изригна?

В Бачково камбана ли удари?

Ехото настига ме при Триград

и отеква в мен до Чепеларе.

И запяват гайдите на Рожен

точно във сърцето на Европа.

Съхрани за внуците ми, Боже,

мойта свята планина – Родопа.

юни, 2001 г.