Един малък камък, покрит с мъх

Разказват, че кръвожадните ненаситни вакханки са го разкъсали на парчета. Разказват, че се е самоубил, за да се съедини в смъртта с Евридика.

Това са слуховете, които минават край ушите му. Той не иска да знае нищо за това - те му дават твърде лесен път за спасение.

Но смъртта е за него, живеещият в безсмъртието, недостижима.

Да стоиш на стража пред подземното жилище на твоето минало. Готов да изчакаш края на времето, когато след това горният и долният свят ще станат едно. Да разглеждаш живота като чужда дреха, която можеш да съблечеш всеки един момент, за да се измъкнеш от пещерата на Битието.

Да събираш само мелодии, да играеш с техните линии докато границата на всички игри бъде прекрачена - творецът като произведение на изкуството. Скрит в неясния облак на музиката да се носиш из небето, отворен към всяко движение на вятъра.

Когато любовта или любимият се срути в тъмното, трябва човек да завърже от мелодиите една стълба, за да я хвърли между деня и нощта. По тази стълба могат мъртвите да дойдат на дневна светлина. Ти можеш да си техният водач по пътя им назад.

Внимание: съмнението може да те препъни.

Един поглед назад. Картините се разпадат като сухи цветя. Съмнението, че те следва само облак дим, е убийствено. Ще ти остане само един отпечатък от стъпка на пътеката. Един знак за движение. И споменът за това.

Ти - владетелят на граничната област между живота и смъртта. Светът те измъчва като представата за едно тяло, което не можеш да притежаваш.

Ти упорстваш с музиката. Само с музиката можеш да откупиш твоята сянка от Хадес, да ѝ дадеш реални черти.

Орфей тече назад. Към своите спомени. Дните минават край него в марша на хилядолетията.

Той се покрива с мъх. Лирата му бива счупена от дивите животни. Те вият срещу нея като срещу луната.

Той продължава да свири музика. На крушови листа, на животински и човешки кости, в лабиринта на Хадес.

Когато Евридика се появява, тя намира само музика. Един дъх, който бере шумоленето на горите и който пълни кожата с трепет. И един камък, едва различим под мъха.