ЗАВРЪЩАНЕ КЪМ ПЪРВОРОДСТВОТО НА СЛОВОТО

за веществото и образите, които, раждайки се в свободната игра на въображението, правят действителността по-ярка и по-звучна. Умът като художник, а не като декларатор – това е разликата от пропагандния реализъм, но по-важното е, че от друга страна, надмогването на постмодернизма е в мъжествеността не да рисуваш мустаци по лицата от картините на старите художници, а да вземеш бяло платно и да рисуваш без да кощунстваш даже и над неща, които не приемаш.

Новата книга на Галина Вълчева е стъпка, която нашата поезия прави, за да влезе в един нов начин и на изобразяване, и на поетическо поведение. Поезията като подвизаване, а не като назидание или себереклама, това е естетиката на книгата. Ако старият реализъм беше скрита пропаганда, която се крие зад въображението, и ако постмодернизмът беше скрита реклама и самореклама от авторите на „текстове“, които така се изхранват, то чрез новата книга на Галина Вълчева поезията се завръща в едно състояние на първородство в света. Първородство, което е единственото условие във всеки миг да виждаш около себе си предметите и хората като за първи път, събуждайки се при всяко стихотворение в един нов изглед на поетическата вселена.