В
затвора никой от нас не попадна. Там след години, за малко щеше влезе примерът
на всички ученици, един от пълните отличници, знаменосецът и гордостта на
училището: Едно високомерно копеле, което нескрито показваше презрението си към
нас тримата, и с което, кой знае защо, аз
лично имах голям мерак да се сбия, въпреки, че сигурно много трудно можех да го
победя, защото той беше високо и доста здраво пичлеме. Разчитах на това, че той
като много дисциплиниран, чист и възпитан ученик, няма умения да се бие. В
затвора, той за малко щеше да влезе след
много години, когато стана много голям човек – както с възхищение за него
говореха всички. Щеше да влезе за големи незаконни финансови далавери. Вярно,
че могъщите, скъпо платени адвокати успяха да доведат присъдата му до условна, но
все пак в затвора не попаднахме ние, тези, за които се предполагашe, че мястото ни е там и само там. Родителите
на другите, по-възпитани от нас деца, забраняваха на отрочетата си да имат
каквито и да е отношения с нас, защото сме били уличници, хашлации гамени.
Определението „хулиган” още не беше навлязло в масова употреба. Тогава не
знаехме кое е по-лошо и опасно. Да си хашлак, или да си гамен. Имаше в махалата
един рибар, вечно пиян безобиден несретник, когото наричаха Гого Хашлака. Ако
това означава да си хашлак, значи е доста обидна и мизерна работа. Да си гамен
звучи по-сериозно, по-опасно и авторитетно, но ми се струва, че още не бяхме
дорасли, за да ни наричат така. По-късно научихме,че има още две по-висши
степени след определението гамен.Това са хулиган, след която следва най-висшата
степен в престъпната йерархия, аристокрацията на това престъпно общество– „ганстер“.
Но ние сами съзнавахме, че все още сме в най-мизерната и унизителната – може
би, все още в дъното на тази най-нисша част
от йерархията на това отбрано общество-уличник, хашлак и гамен, или
някъде по средата между хашлак и гамен. Или на още по-ниско ниво – между
уличник и хашлак. Не беше още съвсем уточнено! Родителите на нашите съученици,
разбира се, си имаха своите сериозни основания, защото след като по препоръка на учителите някой от отличниците,
идваше известно време ни помага в
учението и трябваше да ни превъзпита, след няколко напразни опита, вместо ние
да си поправим успеха и поведението си; отличниците които трябваше да ни
поправят; започваха да бягат от час, пропушваха цигари и получаваха двойки.Ние
ги водехме на такива хубави места,за които те неподозираха,че
съществуват.Возехме ги в нашия саморъчно направен сал. Научихме ги как да си правят колиба от камъш. Да палят
огън.Как да познават номерата на месината и тази на въдиците, и всяка от тях за
улова на какви риби служи. Научихме ги също, как се ловят шарани и калдаринки и
да стрелят с прашка по плаващите корниди. И на много други хубави и полезни неща ги научихме! Беше им
по-интересно с нас и ние влияехме много отрицателно. Развалихме повечето
момчета отличници... Не нарочно!... Просто
им показ
