Завой

Онази вечер ти пи много, Надир. Пи повече от всякога, чувствайки остро безизходиците в живота си. Пи с мисълта, че е крайно време да затвориш тази страница. Отби се в Съюза на инженерите металурзи, както често правеше. Говорихте за старото време и новите проблеми. Не че имаше какво толкова да се говори, а и заслужаващото да бъде тема твърде скоро се изчерпа. Наскоро бяха минали последните избори за ръководство в Съюза, които ти загуби; отшумяха и споровете, и списъците, и среднощните задкулисни борби. По неизвестни ни причини ти заяви, че си принуден да се оттеглиш и от поста си в Дружеството за правата на човека. Личният ти живот също беше пълен с неизвестности в истинския смисъл на думата. Струваше ми се, че си затегнат в обръч от неразрешими проблеми, безпомощен да се справиш с тях.

Същата вечер ти по навик предложи да седнете някъде за по чашка. Тъй де, то нямаше какво по-добро да се измисли в случая. Спряхте се на „Тавукчу”, а знае ли се този ресторант, където не се беше отбивал от доста време, можеше да ти се отрази добре. Но не след дълго настъпи мълчание, тишина, които никой не очакваше и всеки се съсредоточи в питието си. Ти пи най-много, изненадващо се умълча, съвсем се затвори. Едва ли беше волно, но потъна в дълбок размисъл. Приятелите ти не се осмелиха да попитат какво е това, задоволиха се да те гледат с любопитство и гризещи ги съмнения. Подеха разговори по наболели теми, за да те заговорят, подхвърлиха мнения за приватизирането на Турските въгледобивни предприятия, но ти не се отзова. Нито пък темата за преструктурирането на Съюза на инженерите и архитектите, което винаги те е вълнувало, успя да те съживи и приобщи към масата. И накрая, когато се отвори приказка за сина ти Улаш, проумя, че няма как да се отдалечиш, няма как да избягаш, че не можеш да мръднеш и на йота от света, който е впримчил гърлото ти.

Изведнъж заплака, напоследък ти се случваше и без причина. Беше придобил нови навици, един от които беше този безпричинен плач. Другият беше пеенето. На най-неподходящи места, ни в клин, ни в ръкав ти подхващаше една тъжна песен, страшно напомняща за смъртта. Но странно защо през онази вечер не пя, не се изкуши по магията на думите и мелодията й… Всъщност ти имаше хубава работа в Етибанк, ожени се за втори път, вече си имаше и нови занимания. Например покерът; твърдеше, че ти харесва. А може би е трябвало да изиграеш една-две ръце, за да се разсееш. Така и стана.

На излизане от ресторанта се отбихте в дома на един от приятелската група, играхте покер, пихте още. Тъкмо когато негласно се споразумяхте, че ще осъмнете там, ти рязко стана от стола, изправи се, сякаш внезапно се беше сетил за неотложна работа. А може би си спомни, че все пак си младоженец и едва ли е прилично да караш да те чакат, без да знаят кога и дали ще се прибереш у дома. И въпреки опиянената си глава седна зад волана. Но защо, Надир, това закъснение едва ли щеше да ти е за сефте. И Фериде не беше единствената, която те чакаше.