Парчета огледало

Обута с извървени прашни пътища,

наметната със вехти слепи делници,

измислям бледосини кръстопътища,

изпращам вятър в нереални мелници.

А Дон Кихот наивно се усмихва

и дава знак за дръзко нападение.

Във криво огледало лъч притихва,

рисува във деня ми миг съмнение.

Разбивам на парчета огледалото,

по кривините му предателството тича.

Приятелството е кокиче, оцеляло

след зимната лъжа със снежно вричане.

Потеглям през мъглите, на магарето,

с букет кокичета и бляскави парчета.

Почакай, благородни господарю!

Виж – твоят Санчо по следите бодро крета…