* * *

Невъзможни са тези зелени очи.

Невъзможен е този лунен глас.

Не поглеждай към мен - ще умра. Замълчи -

няма изход, няма изход за нас.

Със косата ти бих се обесил, но тя

водопад е от слънце и мед...

Няма изход в живота, а чувам смъртта -

неизбежен свистящ вертолет.

Мое чудо, кажи откъде си дошло!

Може би от далечна планета си ти?

Може би си пристигнала с НЛО?

Затова ли със тебе ми се лети...

И в крило се превръща едната ръка,

но пък другата - в корен. Коя да сека?