Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.
Догарят изгреви и залези по пътя.
В зори превалят есенни слънца.
И нечий стрък под пръстите изстива
в угаснал зной - че сякаш си отива
от теб, Поете, нещо в утринта.
Какво загуби и къде спечели...
И колко в пътя си събрал -
за миг полека да приседнеш
оставил в скут душата бедна,
да сключиш шепи
в гняв или печал,
и стръв натегнала в гърдите -
преграден взрив от светове!
Очи в очи - с насъщния и Бога.
И с дните ти, обръгнали в тревога
за утрото, в чието битие
законите са истини в утробата.
И нямаш връщане назад!
Добри ми скитнико, опърпан
до ъгълчето на душата
от чути болки, грях, съмнения -
съзря ли истината сляпа:
Заключена врата е съвестта
за оня час на тихата умора!
И сто съдби обидил със една,
сверявай сам посоката. Нагоре.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.