7. Сняг

Нека пада снегът – ти недей да заключваш небето.

Нека пада над нас, нека пада във края на август.

Нека крехко и нежно покрие телата ни слети,

като хладна ръка да погали душите ни бавно.

Много нощи без теб, много нощи нахлуваше мракът,

като нагъл бандит той проникваше в моята стая.

Аз го гонех с юмруци, но той се завръщаше, сякаш

квартирантът пиян се прибира при своя хазяин.

И тогава, прогонен от него, излизах и скитах,

под тепетата сънни по „Руски“ достигах до гарата

и ме снимаха всичките нощни таксита

с обективите жълти на своите блеснали фарове.

Но сега пада сняг – тъй логичен в горещото лято.

Той вали, призован от ръцете ти тихи и топли.

Той ме води при тебе и ето, стоя пред вратата,

на която сърцето ми с пръсти червени потропва.

Приюти ме при теб. Аз до днес не говорех в молитви,

ала ти ме смиряваш и Бог ме докосва по рамото.

Щом почистя от всичко душата си прашна на скитник,

аз ще бъда готов и ще вляза със тебе във храма.

2000 г.