4. Пловдив

Лесно в атласа ще го намерите -

с кръв и с мастило маркиран от всички:

в римско време – от легионерите,

днес – от бардовете му поетични.

Той е още кошмар за тираните,

той за своите още е доблестен рицар.

И тепетата още лекуват му раните

и превързва ги с бинта си топъл Марица.

Под асмите му сядат до брата си българин

грък и турчин, арменец и циганин.

Всяка тяхна наздравица силна и дълга е.

Всяко вино е мъжко, но все не достига.

А когато се сипват звездите му, ваклите -

като стадо над Тракия ширна, огромна -

аз разбирам: животът ми бил е очакване

след смъртта този град да си спомням.

2014 г.