ПРОПАДАНЕТО НА ИСПАНИЯ

о се вгледа в печатите от предприятията, в които бе работил, те не събудиха никакви спомени. Сякаш всичко бе ставало в някакъв друг живот.

– Какво се прецака? – попита Васил докторът, нетърпелив да научи причината за пропадането на Испания.

Пешеходеца отпи лимонада направо от шишето и облиза устни.

– Синът ми... – започна.

Групата чакаше търпеливо.

– Нали е в първи клас, учат буквите. Драска навсякъде, където завари.

Останалите кимаха разбиращо. Повечето имаха деца и прекрасно разбираха за какво става дума.

– Докопал ми международния паспорт. – Пешеходеца млъкна и ги изгледа. Те мълчаха и чакаха.

– Ами, ето го – той хвърли документа на масата и въздъхна:

– А трябваше да заминавам в понеделник.

Всички се вторачиха в разтворения паспорт. На титулната страница, на която се мъдреше снимката на Пешеходеца, бе надраскано с черен флумастер с разкривен детски почерк и тлъсти букви: “Тати обичам те”.

Всички мълчаха.

Пешеходеца се размърда.

– Тенчо, дай една бира – викна прегракнало към бара.

– Охо! Цяла бира ли! – присмехулно се обади кръчмарят.

– Цяла! – непоколебимо отвърна Пешеходеца.