Брегът на слънцето

Дворът пред новата къща на прокурора Ваклин Азманов и съпругата му, художничката Траяна Орманлиева-младша, благодарение на старанието на Паскал, обичния чичо на Ваклин, се превърна в желано място за почивка на семейството и за безгрижни игри на децата, за чиито катерушка, люлка и футболно игрище бе отделена специална поляна, покрита с ниска трева и уютно заградена с лешникови храсти. За изненада на любопитните съседки не прислужничките, а най-възрастният обитател на големия дом се занимаваше с работата около цветята. Но грижите на Паскал Азманов за хризантемите, розите, маргаритите не бяха случайни. Чичото се посвети на градината, тъй като превръщайки я в многоцветна феерия от цъфтящи растения удовлетворяваше неугасващата си любов към красотата – аристократична страст, подхранвана от копнежа му всичко около него да бъде съвършено. Той жадуваше и обществения строй, в който течаха годините му да бъде по-възвишен. Именно това благородно чувство го подтикна още непълнолетен с цялото си сърце и ум да се посвети на червената идея. Но още в зората на така наречената „народна власт” не бе съгласен с много от действията на своите съпартийци. Започна пламенно да ги изобличава. По време на безбройните събрания с твърд глас заявяваше, че се отклоняват от верния път, обаче въпреки истинността на думите му, бе обявен за враг на своята родина. Изключен от партията и изпратен първо в Богданов дол, а после в Белене.

Колкото наркоман може да бъде столетник, толкова и общество, непонасящо да го критикуват – през 1989 тоталитарното управление в България рухна. Паскал, може би защото до дъното на своята душа бе убеден в правотата си, надживя и псевдокомунистическата власт, и опиталите се да прекършат живота му.

След завръщането си от трудово-възпитателното общежитие, както управляващите от годините на социализма наричаха концентрационните лагери, в които с методи, по-жестоки и от тези на Светата Инквизиция, се опитваха да прекършат волята на непокорните, той се посвети на юношите, растящи без родители, воден от желанието да помогне на системата – еднопартийна преди Прехода, а сега многопартийна – да стане по-хуманна.

Когато се премести да живее в дома на племенника си, Паскал, независимо от годините, които тежаха върху плещите му, оформи пред къщата шест елипсовидни алеи и от март до ноември, с ведро изражение на лицето, садеше, разсаждаше, тореше.

В това царство на омайваща хармония, първо се събуждаха кокичетата. После отваряха очи жълти минзухари и нарциси, разноцветни иглики и лалета, а най-дълго красяха просторния двор различни видове рози. Тези нежни създания, които щедро разпръскваха своето очарование и фин аромат, повишаваха настроението на цялата фамилия. Те разведряваха сърцето и на Азманов. През топлите следобеди, облечен в бял панталон и бяла риза, сядаше в откритата част на верандата и с възхитен поглед се любуваше на симфонията от багри. Приказната гледка пораждаше