Както си вървяхме по улицата с чантите, Данкана изведнъж много загрижено въздъхна и каза.
– Знаете ли?... Ако сега в този момент баща ми види, че съм избягал от училище, ще ме размаже от бой!
Знаехме, разбира се! Баща му редовно си го биеше. Той беше висок, едър човек и все намираше някакъв повод да го набие жестоко. Не, че нямаше поводи. Но той като че ли се опияняваше, когато биеше Дани и брат му. Брат му пък, за какво го биеше не разбрахме? Той беше кротко момче и сравнително добър ученик.Вероятно по набрана инерция.Щом е подхванал единия, да си довърши работата до край. Превантивно! Баща му беше отчаян пияница и като такъв, винаги намираше някакъв повод да бие синовете си. Тогава още нямаше организации за защита на децата от родителското насилие и родителите си ни пердашеха, както си искат и колкото си искат – ако имаха повод…- Или ако намереха повод. А повод те винаги намираха!… Почти всички родители в махалата бяха единодушни в мнението си, че боят е най-ефективното и сигурно средство за възпитание на подрастващата социалистическа младеж… Тези либерални измишльотини, че боят не е средство за превъзпитание на масите, ги измислиха доста по-късно някой аналитици, социолози, психолози и други лицемерни интелигентни копелета от социалните служби. И ако в днешно време, съпругата ми не се противеше толкова гневно и яростно на този полезен възпитателен метод, аз отдавна щях да разреша въпроса с възпитанието на малкия ми тринайсетгодишен син, който го мързи да учи, бяга от часовете, бие се, пуши цигари, получава слаби оценки и по цели дни се мотае по пристанището, глупакът му с глупак (и той моряк искал да става). И според моето компетентно мнение, от него човек няма да стане. Отдавна щях да го превъзпитам по бързия, ефективен и много по-убедителен метод, по който някога ме възпитаваше моят баща. Един хубав, як, качествен и здравословен пердах.
–
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.