Погледнахме към Дани, а той стоеше прибледнял и напрегнато, невярващо и объркано гледаше към поклащащата се лодка. След малко рибарят, който бе под лодката излезе и докато си оправяше панталона, под лодката влезе другият рибар. След него изпод лодката, най-накрая се измъкна и майката на Дани. Изтърси се от пясъка,оправи си роклята, която се бе набрала почти до кръста й, и взе от всеки от рибарите по една голяма връзка от огромни попчета. Каза на рибарите нещо, те се засмяха и тя също се засмя. Единият от рибарите ухилен я шляпна по задника, а тя усмихната закачливо го плесна по ръката и си тръгна, понесла трите грамадни връзки риба. Дани стоеше прибледнял, мълчалив и стъписан, Невярващо гледаше майка си и от очите му безмълвно се стичаха сълзи. Двамата с Иван също стояхме, смутени и засрамени, с наведени глави, осъзнали,че това което се случва пред очите ни е нещо много гадно и порочно. Изведнъж Дани изкрещя, скочи и продължавайки да крещи хукна след майка си. Застигна я до моста, по който минаваха камиони и пешеходци, , грабна рибата от ръцете й, хвърли я на земята и започна да я тъпче с крака, крещейки:
– Аз всичко видях! Всичко видях!...Курва си, мама ти мръсна! Прав е баща ми!... Курва си! Прави са хората! Курва си!...Курва!...
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.