„Мисия Лондон“: Мини наръчник по дипломатическа практика

ото отворил вратата на новодошлия: „Зад гърба му едно черно лондонско такси правеше сложни маневри, за да се измъкне от тясната уличка.“ (Попов, 2009, с.12) Описанието на улицата ни казва, между другото, че посолството не било на особено видно местоположение. Разбира се, местоположението е това, което има значение в дипломатическия бранш, в дипломатически център като Лондон в частност. Човекът, който беше „висок, мрачен господин със зеленикав шлифер, с куфар в ръка, стърчеше на прага“ (пак там) и беше посрещнат от въпроса на готвача на български, когато отвори вратата: „Кого търсите?“ (пак там). Непознатият не си позволи да се обезпокои: „Аз съм новият посланик“ – рече той и се втренчи в босите му крака (на готвача – М.Я.). „А вие кой сте?“ (пак там). Можете доста лесно да си представите всичко, което този факт означавал и причинил на безгрижната, незаинтересована атмосфера в резиденцията и посолството, където всеки бил сигурен, че новият шеф пристига след два дена.

Дипломатическите правила предвиждат обявяването на пристигането не само на новия посланик: „Оглавяващият мисията трябва по възможност да уведоми отдел „Протокол“ на Министерство на външните работи много преди за датата, мястото и времето на възнамеряваното пристигане или окончателно заминаване на всеки член на персонала на мисията или на техните семейства.“ (Feltham, 1994, с.24). Защо? Форин офис (и всяко друго Външно министерство) трябва да бъде информирано за тези факти, за да познава дипломатите, които служат в приемащата страна. И тази информация е от специално значение относно пристигането на нов посланик: „При пристигането на поста си да поеме своите задължения оглавяващият мисията се посреща от началика на протокола (или негов заместник).“ (пак там) Не знаем защо Н.Пр. Димитров е пропуснал тези почести, но във всеки случай за роман това е добро начало, което предлага весело четиво. Най-важното задължение на новия посланик е представянето на акредативните си писма на държавния глава (Veljić, 2008, с.139-141). След тази церемония посланикът е оправомощен да изпълнява задълженията си в пълен обем. Обаче, днес актът на представянето на копията на писмата практически овластява посланика с де факто пълното правомощие да представлява изпращащата страна: „Тъй като новият глава на мисията е влязъл напълно във функциите си с представянето на работните копия на акредитивните си писма на Форин офис при пристигането си, посещението му при кралицата да представи самите акредитивни писма е в същността си символичен последен акт на процедурата по пристигането вместо съществен първи акт (както е в много други страни.)“ (Feltham, 1994, с.25)

За Н.Пр. посланик Димитров и неговите служители, обаче, денят на връчването на акредитивите бил много важен акт. Но това също потвърдило, че церемонията е чисто символична и няма много практическо влияние, както беше цитирано по-горе. Фактът, че той взел участие в голяма международна конференция в Лондон преди да представи акредитивите си, зае