„Мисия Лондон“: Мини наръчник по дипломатическа практика

историята проект, който, обаче, се проваля напълно що се отнася до имиджа на изпращащата страна, което никой не забелязва, тъй като родната страна е далеч и докладването не винаги е точно.

Професионална атмосфера и дипломатическа психология

 

Общата картина на дипломатическия живот е, че те обичат да бъдат навън, на поста си и че те мразят да се връщат, въпреки че всички те знаят добре ограничението на мандата си и какво неизбежно следва.

Фактически може да се направи дипломатическа матрица, която ясно ще показва тези отношения, колебания и предизвикателства. Нейните елементи ще са: а) назначаване в чужбина като награда, заслужена цел или рутинен въпрос, но във всеки случай високо желано нещо; б) заминаване към дома след приключил мандат, определено известен, но крайно нежелан акт, който мнозинсвото се опитва да избегне или поне да отложи; в) отношения между дипломатите и административно-техническия персонал в посолството като доста сложни и подчинени; г) отношения между дипломатите според строга йерархия като желязно правило на дипломатическата служба; д) отношения между екипа в чужбина с мандат и във външно министерство у дома; е) изключителната висша роля на Н.Пр. посланика, който има т.нар. абсолютна власт и управление в посолството (практически всеки го мрази, но си сътрудничи заради целенасочени интереси, винаги основно изчислени). Така че матрицата е твърде динамична, изпълнена с вечно променящи се съюзи и връзки.

Варадин получи богати впечатления от тази неяснота още при пристигането си и след срещата с готвача: „Посланикът го гледаше с отровена физионимоия.“ (Попов, 2009, с.14) Изглеждаше сякаш това ще бъде показател за първото и вярно впечатление, което последва на следващия ден, когато новопристигналият прекара своя първи ден в кабинета. Той започна със сутрешната среща с всички служители: „Минаваше 10 сутринта. Председателското място беше още празно. На благоразумна дистанция през няколко стола седяха дипломатите, с отворени бележници и извадени химикалки. Техническият състав се бе скупчил в другия край на масата – шофьорът, счетоводителката, радистът, готвачът и домакинът.“ (Попов, 2009, с.30) Н.Пр. не бързаше: „Нека чакат, нека тръпнат!“ (Попов, 2009, с.31) Неговата откриваща реч все пак потвърждава крайно резервирания подход на дипломатите: „Чиновниците бяха толкова наплашени и смазани от системата, че не смееха да взимат самостоятелни решения“ (Попов, 2009, с.33) И тъй като „по лицата на дипломатите се изписа паника“ (пак там), беше естествено, че „техническият състав злорадо наблюдаваше инквизицията.“ (пак там) Така че само секретарката Таня Вандова беше тази, която предложи отговора. Но защо? Поради тази причина: „Мандатът й изтичаше през лятото, така че нямаше какво да губи.“ (пак там) Срещата продължи в такъв мрачен дух, че Н.Пр. я изтълкува като добър управленски знак за себе си: „Погледът му се плъзна по лицата на служителите, но срещна единствено наведени очи. Добър знак. Добр