Това, разбира се, не ни пречеше да бъдем винаги заедно, ние, тримата глупаци, както ни наричаха родителите ни. В началото споменах, че бяхме честолюбиви побойници. Такива бяхме... Не позволявахме на никого да ни обижда. Впрочем, в поведението си имахме нещо рицарско и благородно. (четяхме много рицарски романи), а от романите на Карл Май се възхищавахме от подвизите на Поразяващата ръка и на Винету– вожда на апахите, и се стараехме да им подражаваме. По своему бяхме справедливи! Никога не предизвиквахме кротки и добри момчета. С противника се биехме само на ек-ек и никога не нападахме групово някого, за да го пребием, както сега правят повечето жестоки, страхливи и подли копелета.
(Кога се навъдиха толкова много подли лайнарчета? Коя система създаде такива подлеци?!...). Никога не се биехме със слабаци. Но най-честолюбив от нас, тримата, беше Дани. Побесняваше, когато някой напсува майка му, или я нарече курва. Биеше се като дявол. Независимо кой беше насреща му, той освирепяваше, скачаше, хвърляше се върху този, които го е оскърбил, и го налагаше както може. Яростно удряше, хапеше, драскаше, плюеше със всичката си натрупана, наранена момчешка злоба, докато оскърбителят му уплашен не побегнеше, или докато той самият не се проснеше омаломощен или пребит на земята. Той не знаеше и не вярваше, че майка му наистина не беше стока. Беше единственият в махалата, който не подозираше, че майка му е курва. Всички в махалата знаеха. Тя не беше проститутка. Просто беше курва. Не, че ако й се отдаде случай, нямаше да се възползва от ситуацията да вземе пари. Работеше като келнерка в един долнопробен ресторант, посещаван от най-мизерната градска пасмина, където всички мъже я познаваха. Беше висока и стройна, хубава руса жена, която понесла таблата с поръчката, гордо се движеше между масите, забила химикалката във високия като купа сено кок на лъскавата й сламена коса,тя предизвикателно кършеше задник и не отдаваше значение и не се обиждаше, когато някой мъж я плесне отзад или закачливо направи опит да й бръкне под полата. Разбира се, после тя друсваше на посегналия такава сметка, от която на клиента му ставаше лошо, но безропотно плащаше, защото тя умееше да прави невъобразими скандали с високия си, кряскащ глас. Дани би трябвало да знаеше, че майка му не е светица, защото вечер, когато баща му се върнеше пиян, постоянно ставаха скандали и из цялата махала се разнасяше пиянският му глас, с който той обявяваше на всеослушание, че тя е най – гол
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.