За три връзки риба

– Да бе!... Сигурно пък моят ще ми прости! – потвърди и Иван, но знаехме, че него не го бият толкова много, защото той имаше още двама братя и считахме, че все пак баща му по някакъв начин разпределя боя между тримата и съответно на него му се полага по-малко по количество бой, отколкото на нас.Но може и да грешахме,защото и той не рядко идваше посинен от бой.

Морето на „Котва” “Котва” се наричаше мястото, където тогава се намираха всички рибарски лодки на града, – ни посрещна тихо, лъскаво, ласкаво и топло. Почти всички лодки бяха излезли на риболов и по празните, освободени от тях места, бяха останали само подредените намазани с лой фелензи и белия пясък между тях, по който лодките, когато се завърнат от риболов, отново ще плъзнат , за да заемат местата си. Тази сутрин, вероятно малко преди да дойдем, бяха извлекли на брега една огромна гемия и по корпуса и се белееха и синееха залепналите по дъските ракушки, водорасли и дребни миди, а от обраслия й, мокър кил още се стичаше вода и се разнасяше приятният наситен мирис на море и на водорасли. Гимиджийте вече бяха започнали да я почистват от ракушките, но вероятно за съвсем мъничко се бяха отбили до кръчмата, която се намираше само на двадесетина метра от гемията до канала, който свързваше морето с езерото, и  там вероятно  не след дълго единодушно бяха решили, че почистването на гемията може да се отложи за следващия ден.

 Съблякохме набързо дрехите и се хвърлихме в морето. В началото пролетното море малко ни преряза, но после свикнахме с него и направихме състезания по дълго плуване под вода, в което аз винаги бях победител. Много ми се отдаваше това! Ако не се двежа можех до четири минути да издържам под вода! Опитахме се да ловим попчета под камъните на моловете за задържане на пясъка на брега. Но попчетата, които ловяхме, бяха много дребни. След това, неочаквано се появи ято едри кефали, което плуваше в бистрата вода съвсем до брега. Тихо ги заобиколихме в тил, изведнъж се втурнахме и успяхме с ритници да изхвърлим от водата няколко от тях на пясъка, след което запалихме огън, опекохме кефалите и ги изядохме без сол. Всъщност ги посолявахме с капки бистра морска вода. Бяха много вкусни.Имаше и друг начин да ги осолим с истинска сол  като предварително налива