„Мисия Лондон“: Мини наръчник по дипломатическа практика

„Естетическата страна на въпроса малко го вълнуваше: щом г-жа Селянова смята, че е интересно, значи е така.“ (Попов, 2009, с.220) С това той демонстрира подхода си към работата и прагматизъм. Трябва да се оставят нещата зад гърба, тъй като винаги има нови насреща. Работата на дипломата никога не е свършена; това е почти като поточната линия в компанията Форд. Не трябва да се губи много време върху нищо.

Посещението на госпожа Селянова и нейното гала събитие, свързано с престъпление, фалшив маркетинг и много импровизации, пълно с късмет, тромавост и карикатура, представлявя кулминацията на цялата история. Но за Н.Пр. важното е, че всичко завършва добре. Това е амбицията на всеки посланик, включително и за него. Финалният епизод от нейното посещение, при заминаването на летището, казва всичко от нейна страна: „Варадин и Селянова разговаряха на четири очи, изправени до стъклената стена, която гледаше към пистата.“ (Попов, 2009, с.281) И после: „Успех – рече Варадин, като стисна леко ръката й. - Благодаря ти все пак за всичко, което направи за мен. Няма да го забравя – каза тя, отвръщайки несъзнателно на жеста му.“ (Попов, 2009, с.283) Заминаването, всъщност самото отлитане на госта, е винаги огромно облекчение за домакина, т.е. Н.Пр.: „Вълна от облекчение заля гърдите му, а сърцето му заподскача от радост като котка, подушила валериан. (…) И той съзря целия си четиригодишен мандат, проснат пред него като руло от златна коприна, което се търкаляше през калта на живота. „Ще си купя нова кола!“, мина му през ума. Може би СААБ или мерцедес?...Още не беше решил. (Попов, 2009, с.286)

Не че посещението й и събитието бяха в края на краищата толкова сложна и тежка задача, колкото важна държавна работа. Но това се случи в самото начало на неговия първи посланически мандат – не просто някъде, а в Лондон. Това е дипломатическият мандат. После, тя дойде да представи сметката за своята услуга, която му дала възможност да стане посланик и той го знаеше: „Тя беше съдействала до голяма степен за назначението му. Беше й длъжник.“ (Попов, 2009, с.36) Допълнително, нейната тема не беше много артистично събитие. И от тези гледни точки това беше предизвикателство. И с тях, дипломатическите предизвикателства, винаги е така: когато преминеш през тях успешно, репутацията ти се вдига и те носи напред, практически каквото и да се случи после. И обратно, ако се провалиш поради каквато и да е причина при първото си важно предизвикателство като нов посланик, репутацията ти също е повлияна – но негативно. И ти едва ли можеш да се отървеш от това, каквито и резултати да постигнеш по-късно. Варадин успя да постигне успех и това беше. Така че той направи това, което истинският посланик прави: „Варадин инстиктивно отдръпна слушалката от ухото си. (…) Изгълта бирата си на един дъх и си поръча втора. „Ще оцелея!“ – рече си той. – Каквото ще да става…“ (Попов, 2009, с.287) И той успя: „Варадин Димитров доизкара мандата си без особени произшествия. (…) Когато след чети