„Мисия Лондон“: Мини наръчник по дипломатическа практика

я, оцветена в студени розови и жълти цветове. Злите езици твърдяха, че тази карта е поставено тук не толкова да възбужда патриотични спазми у служителите, колкото да им напомня откъде са дошли и къде могат да се върнат отново, ако не внимават достътъчно.“ (Попов, 2009, с.29)

Международни конференции

Дипломатите или участват в конференциите от страна на своите държави, или подпомагат висши политически представители на държавите си на конференциите. И в двата случая те трябва да бъдат много добре информирани за всички необходими детайли, процедури, цели и намерения; при последния, обаче, те трябва да окажат всякакво възможно съдействие на своите началници от столицата. Затова те преследват обща цел, която лежи в сърцевината на разбирането на дипломацията на конференциите: „Целта на конференциите е да се дискутират проблеми и да се намират решения, които са доколкото е възможно приемливи за всички участници, и този процес се осъществява от традиционните методи на дипломацията.“ (Feltham, 1994, с.147)

Всяка конференция събира огромен брой хора, или поради големия брой участващи делегации, или защото делегациите са големи. И в двата случая дипломатите трябва да обслужват тези делегации, трябва да са добре информирани за събитието, трябва да познават всички детайли, организационни и фактически, както и че те трябва да бъдат добре координирани между тях. Такова събитие винаги е стресиращо и ангажиращо за малък дипломатически екип в мисията. В допълнение, посланикът трябва да се придържа близо до оглавяващия делегацията (в нашия случай министър-председателя), но отново не толкова близо. Посланик Димитров „имаше основания да смята (беше подочул отнякъде), че той не е във възторг от номинирането му за този пост“ (Попов, 2009, с.103) Но същевременно това беше възможност: „От друга страна, като истински кариерист, изпитваше патологично влечение към хората, облечени с власт.“ (пак там) Висшите политици са много могъщи и много чувствителни и двете страни вървят заедно добре. Както и техните служители са същите. А не трябва да се забравят собствените служители, които по дефиниция завиждат, защото посланикът е толкова близък до висшата персона: „Налагаше се да държи под око и служителите си, които се суетяха като хиени край силните на деня и само дебнеха удобен момент да го злепоставят.“ (Попов, 2009, с.104)

Като се има предвид тази сложна матрица от политически, дипломатически и социални отношения, можем да се съгласим с Н.Пр.: „Задачата не беше никак лесна.“ (пак там) Нищо чудно, че той подходи по единствения възможен начин при тези ситуации: „През тези три дена, изпълнени със суматоха и дълги речи, с възторг и недотам прикрито разочарование от мъглявите цели на конференцията, Варадин се мъчеше единствено да оцелява.“ (Попов, 2009, с.103) Тъй като толкова много различни хора ги посещават, конференциите осигуряват мястото и социалната атмосфера за осъществяване на контакти: „За Варадин конференцията беше повод за официал