„Мисия Лондон“: Мини наръчник по дипломатическа практика

Истински, рутинен професионалст. Но трябва също да се добави: управлението на стреса прави посланика.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Средният дипломатически читател може да каже, че този сюжет е преувеличен. Може би да. И ще се запита дали изобщо е базиран на някакви истински обстоятелства или е повече или по-малко описание на истинска история, или истински събития във въпросното посолство на съответната страна. Обаче, никой от тези два факта не са важни за автора. Вероято те са важни и преди всичко интересни за българския читател, който е нетърпелив и силно заинтригуван да отгатне истинските факти зад историята и да ги сравни със своите политически и дипломатически обстоятелства.

Но значението и полезността на тази книга почиват във факта, че тя приближава дипломатическия живот до заинтересования читател. Нейните послания са важни и добавят значително към процеса на разкритие на дипломацията и дипломатите, какво правят те, как и защо. За тази цел книгата е истински мини наръчник за избрани страни от дипломатическата практика. Тя предлага разнообразие от прозрения, но също успява да представи доста обобщена обща картина на дипломацията. От нея може да се научат полезни съвети, подходи и методи. От тази гледна точка тя е полезен и допълващ принос към фонда от романи, които се опитват да ни учат на дипломация.

Разбира се, дипломацията е много повече и също много сериозна работа, не само хаотична поредица от събития, които в края на деня ще се отразят добре на въвлечените в тях. Но ефектни елементи и моменти са част от привлекателността на романа, и не винаги отсъстват от дипломатическата дейност. Също има много съвпадения в живота на дипломатите, както за добро, така и за лошо.

Най-често те минават незабелязано; в другия случай те скоро биват забравяни в тежката динамика на ежедневната работа. Дипломатите работят много, тъй като техният работен ритъм се задава първоначално от външни събития, като конференции, посещения, срещи, т.н., които най-често те нито планират, нито предвиждат. Те трябва да се приспособяват и понякога също да импровизират. Обикновено те успяват да се справят; понякога се нуждаят от сарказъм и цинизъм, за да оцелеят, като хуморът е също добър за отърваване от стреса. Но основните отношения остават както са и както са коментирани тук.

С оглед на засегнатия роман могат да се изтъкнат разнообразни значения и възможни тълкувания на нейната централна дума „Мисия“. Дипломатите имат своята мисия, всеки от тях, разбира се; някои от тях известна, други – скрита. Като се отнася до дипломатическата практика и като произлиза от Виенската конвенция на дипломатическите отношения, мисията е широко използван термин за дипломатическа мисия, т.е. посолството или Постоянната мисия към международна организация. Оглавяващият мисията в днешно време най-често е послан