Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.
Дани, паднал на земята, плачеше и крещеше след нея “Курва!...Боклук!...Боклууук!...”. Пешеходците я изпращаха с поглед, а шофьорите, минавайки край нея, подигравателно й подвикваха, и натискаха клаксони. Рибата остана да се търкаля в праха. Дани се изправи, гневно разрита още веднъж попчетата,смачка ги с крака и разплакан бавно тръгна към нас. Докато навел глава вървеше, псуваше, и тръскаше ръце, сякаш да изтърси от себе си нещо лепкаво и гнусно . Дойде , подпря се на стапела на гемията, още дълго плака и хълца, а тялото му трепереше и сополите му се стичаха от носа, но той не ги усещаше, а когато спря да плаче и се успокои малко, си избърса с ръкав носа си. Аз му подадох запалена цигара, той дълго, мълчаливо и жадно я пуши вперил съсредоточен поглед в земята, и когато съвсем се успокои, и спря да трепери, отчаяно ни каза:
– Момчета!... Моята майка е!... Аз не знаех!... Моята майка наистине е...!...
Не се доизказа.
Тръгна си сам, без да ни изчака.
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.