Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.
С Дани не се бяхме виждали повече от двайсет години. През това време чувах от познати от махалата слухове, че живеел някъде из комплексите на града, и че притежавал голяма работилница за поправка на двигатели, и че бил един от най-добрите майстори на съвременни коли в града.
Една вечер с механика на кораба се връщахме от смяна. Този ден получихме заплатите и, като всички моряци имахме намерение да се отбием в ресторант “Морски вълни”, където обикновено се събираха моряците. Вървяхме бавно по „Александровска”, когато Дани се показа от ъгъла и разсеяно тръгна срещу нас. Много се бе променил, откакто се разделихме на моста преди повече от двайсет години. Бе станал доста по-висок от мен, по-едър и с начеващо оплешивяване на главата. Вървеше отнесен и не ме видя. Зарадвах се и ми се прииска да го изненадам. Направих крачка встрани, за да застана на пътя му. Спрях на място, щастлив от срещата, и широко му се усмихнах. Разтворих ръце за прегръдка.
– Дани!...– кротко и развалнувано изрекох.– Дани!...
Той се спря.Погледна ме изненадан!... Позна ме!... За миг се стъписа! Изчерви се!... Извърна глава… И ме подмина!
Колегата ме погледна и учудено попита:
– Какво беше това?!...Кой беше този човек?!...
Сайтът PlovdivLit е творчески продукт на фондация „Пловдив ЛИК” и е обект на авторско право.
Поставянето на хипервръзки към сайта, към издания, рубрики и конкретни текстове в PlovdivLit е свободно.