За три връзки риба

"MsoNormal" style="margin-top:0in;margin-right:-21.3pt;margin-bottom: 0in;margin-left:-14.2pt;margin-bottom:.0001pt;text-align:justify;text-indent: 35.5pt;line-height:112%">В  училище, Дани повече не стъпи… От брат му разбрахме, че още същата вечер напуснал семейството си и отишъл да живее при баба си в едно село, близо до Бургас.

 

С Дани  не се бяхме виждали повече от двайсет години. През това време чувах от познати от махалата слухове, че живеел някъде из комплексите на града, и че притежавал голяма работилница за поправка на двигатели, и че бил един от най-добрите майстори на съвременни коли в града.

Една вечер с механика на кораба се връщахме от смяна. Този ден получихме заплатите и, като всички моряци  имахме намерение да се отбием в ресторант “Морски вълни”, където обикновено се събираха моряците. Вървяхме бавно по „Александровска”, когато Дани се показа от ъгъла и разсеяно тръгна срещу нас. Много се бе променил, откакто се разделихме на моста преди повече от двайсет години. Бе станал доста по-висок от мен, по-едър и с начеващо оплешивяване на главата. Вървеше отнесен и не ме видя. Зарадвах се и ми се прииска да го изненадам. Направих крачка встрани, за да застана на пътя му. Спрях на място, щастлив от срещата, и широко му се усмихнах. Разтворих ръце за прегръдка.

– Дани!...– кротко и развалнувано изрекох.– Дани!...

Той се спря.Погледна ме изненадан!... Позна ме!... За миг се стъписа! Изчерви се!... Извърна глава… И ме подмина!

Колегата ме погледна и учудено попита:

– Какво беше това?!...Кой беше този човек?!...

<<< …89101112>>>