Погледнахме към Дани, а той стоеше прибледнял и напрегнато, невярващо и объркано гледаше към поклащащата се лодка. След малко рибарят, който бе под лодката излезе и докато си оправяше панталона, под лодката влезе другият рибар. След него изпод лодката, най-накрая се измъкна и майката на Дани. Изтърси се от пясъка,оправи си роклята, която се бе набрала почти до кръста й, и взе от всеки от рибарите по една голяма връзка от огромни попчета. Каза на рибарите нещо, те се засмяха и тя също се засмя. Единият от рибарите ухилен я шляпна по задника, а тя усмихната закачливо го плесна по ръката и си тръгна, понесла трите грамадни връзки риба. Дани стоеше прибледнял, мълчалив и стъписан, Невярващо гледаше майка си и от очите му безмълвно се стичаха сълзи. Двамата с Иван също стояхме, смутени и засрамени, с наведени глави, осъзнали,че това което се случва пред очите ни е нещо много гадно и порочно. Изведнъж Дани изкрещя, скочи и продължавайки да крещи хукна след майка си. Застигна я до моста, по който минаваха камиони и пешеходци, , грабна рибата от ръцете й, хвърли я на земята и започна да я тъпче с крака, крещейки:
– Аз всичко видях! Всичко видях!...Курва си, мама ти мръсна! Прав е баща ми!... Курва си! Прави са хората! Курва си!...Курва!...
The PlovdivLit site is a creative product of "Plovdiv LIK" foundation and it`s object of copyright.
Use of hyperlinks to the site, editions, sections and specific texts in PlovdivLit is free.