За три връзки риба

хме в вдлабнините на някойот нагорещените  камъни морска вода, и след като слънцето я изпари леко изстъргвахме останалата след изпарението сол. Но днес нямахме време. След това ловихме чайки с примки, които малко по-късно пускахме, за да видим коя от чайките в уплахата си ще литне най-бързо и най-високо. После отново се къпахме в морето и след като телата ни изсъхнаха, се облякохме, защото вече стана късно, слънцето вече бе слязло  наполвина на комина на консервната фабрика  и лодките започнаха да се завръщат от риболов. От любопитство отидохме при лодките, където рибарите събираха уловената риба и я нанизваха на връзки. Някой от тях видяха,че сме с ученически чанти, се досетиха, че сме избягали от час, и започнаха да ни се присмиват. Подигравателно ни съветваха съвсем да зарежем учението, защото тази държава имала нужда от бачкатори. Че то всички все “чантаджии” искали да стават. Тъй де, кой щял да храни тази държава, ако всички станели началници. Излъгахме ги, че учителката се е разболяла и затова имаме свободни часове, но те изобщо не ни повярваха. После рибарите си прибраха рибата, оправиха си лодките и си тръгнаха. Само трима останаха и нещо се мотаеха около една обърната с кила нагоре голяма лодка с постлан под нея на пясъка бризент и като че ли нямаха намерение скоро да си тръгват.

Слънцето вече залязваше и Данкана, притеснен ни предупреди да побързаме.Тази вечер трябвало да се прибере навреме, защото чакали гости. Ние също се канехме да си ходим по домовете, когато Дани изведнъж уплашено извика:

– Майка ми идва да ни търси!... – притича приведен и се сниши зад стапела, на който лежеше голямата мокра гемия.

Ние също бързо се скрихме зад гемията, защото помислихме, че класната е съобщила на майката на Дани за нашето бягство от час. Къщата на Данкана беше съвсем близо до училището и на учителката нищо не й костваше в междучасието да прескочи до тях и да каже на майка му, че тримата сме избягали от час, и сега тя да идва да ни търси. Довечера, майка му, разбира се, щеше ни издаде на моя баща и на бащата на Иван, а вечерта, когато се приберат от работа, бащите ни щяха ни спукат от бой. А това, че Данката също ще си изяде боя тази вечер, съмнение нямаше. То си беше съвсем обичайно.

Майката на