Брегът на слънцето

у него надежда, че все някога на Земята ще се възцарят желаните от всички народи равенство, братство, любов и това светло чувство изпълваше душата му с блаженство, което му помагаше да не се огъва пред изпитанията на старостта. А годините на Азманов не бяха малко! Странно му беше, че е на цели осемдесет лазарника, които се бяха навъртели почти неусетно.

-И още по-странно е, че откакто те помня си все същия - с откровен глас възкликна Траяна на семейното тържество, което устроиха с Ваклин по случай навлизането му в тази достолепна възраст.

- Скъпа Тити, много планове зреят в ума ми, затова не ми остава нито минута за остаряване. А тази вещица първо се загнездва в съзнанието. Ако успееш да не я допуснеш, си оставаш млад - върху бледите устни на Паскал затрептя дяволита усмивка.

Понякога, с насмешливо покорство пред случващото се, искрено се дивеше, че колкото по-сребърни стават косите му, толкова по-бързо се сменят сезоните. Какво е правил онзи ден, вчера, започна да бъде за него река, забулена в мъгла, докато различни случки от миналото ясно оживяваха в паметта му. Най-често се пренасяше в годините, изстрадани в Богданов дол и Белене. Именно пребиваването в тези долини на ада му помогна да разкъса оковите на големите си амбиции и недоволството от самия себе си, благодарение на което радостта започна по- лесно да обсебва сърцето му.

- Себеуважението е източник на младост! – чичото благо споделяше с племенниците си своите житейски наблюдения.

Той ги съветваше не само да развиват, но и да ценят качествата, с които са надарени, защото така по-често ще бъдат огрявани от лъчите на щастието, а много му се искаше да се докосват до седмото небе и заради самото блажено чувство, но и защото вярваше, че това ангелско състояние е важно условие за съхраняване на жизнеността.

Когато беше в концентрационния лагер, смяташе, че дните му изтичат напразно, но днес, от камбанарията на своята трета младост, както шеговито наричаше възрастта си, започна по нов начин да осмисля паметното време преминало зад телените огради. Никой от задържаните там не знаеше утре дали ще бъде между живите, защото „превъзпитаващите ги” по най- различен начин издевателстваха върху техните души и тела. Например косъмчетата на ръцете му все още настръхваха, спомняйки си за развлечението ,което си устройваха трима от най-безсърдечните надзиратели. С тон, нетърпящ друго мнение, нареждаха на бомбаджията да постави необезопасена жица. После заповядваха на лишените от свобода да започнат работа, а те, заливайки се от смях, очакваха как най-големият Марко Тотев ще предаде Богу дух.

Жестоката орис, сполетяла въдворените, смаза много от тях, докато Паскал устоя. Може би му помогна, че силно се привърза към някои от широко скроените хора, с които изобилстваше лагера. Именно тези личности му разкриха златното умениет