Брегът на слънцето

Ия, Боги и Паско с изострени слухове попиваха разговора между майка си и „дедко”, както галено наричаха Паскал, и това че заявяваше : „да се трудят”, а не „да играят” повишаваше самочувствието им и те вече съвсем отговорно, естествено колкото позволяваха душичките им, се посвещаваха на следващите задачи, възложени им от техния любим закрилник.

Паскал почистваше цветята от гнилите листа, окопаваше, поливаше наравно с децата, което много им допадаше. Погледът му както обикновено излъчваше мъдрост и караше Траяна да се вслуша в неговия съвет. Тя спираше в сенчестия край на двора, красива като червените рози наоколо, и отправила загрижени очи към румените палавници несъзнателно си задаваше въпроса ще успее ли така да ги възпита, че поне мъничко да приличат на този прекрасен човек.

На шестия ден след като роди близнаците Траяна, на която винаги й беше приятно да разговаря с Паскал, го попита как е най-правилно да ги възпитава. Той вдигна глава и я обърна със закачливия си поглед.

-Тити, децата са попивателна и затова е по-важно не тях да наставляваме, а ние да сме наясно: „Днес бях ли добър и утре мога ли да бъда по-добър?”.

Траяна го погледна съсредоточено. Естествено, че когато сърцата на родителите са изтъкани от благородни чувства и рожбите им няма да са крадци и убийци, а ще са почтени хора, но в душата й гореше желание дъщерята и синовете й да не бъдат само почтени, а да са ярки личности и именно това искаше да научи как се постига.

- Възхищавам се от Айнщайн, Караян, Пикасо. Наясно съм, че малцина са, които успяват да изкачат такива върхове. Но желая Ия, Боги и Паско поне да имат високи стремежи…

-Тити, детските души не са пластилин, който можеш да извайваш както ти си въобразяваш, че е добре.

-Така е!

-Единственото нещо, което трябва да правиш е да ги насочваш към занимания, с които да развиват своя ум, воля, любознателност, чувствителност. Това обаче си има своите тънкости. Разбивала си хайвер! Ако наведнъж излееш олиото, той отказва да го поеме. Същото е и при малчуганите, ето защо е необходимо да се действа с много обич и търпение. А всичко друго е Божа работа, както казва народът ни.

И сигурно беше така, защото наблюдавайки сестрите си, а и учениците от Центъра, бе установила, че човешкият мозък има избирателна способност. Например баба им Траяна и на трите им бе разказвала случки от живота на Пол Сезан, Владимир Димитров Майстора , Леонардо да Винчи, но Антола и Николина не си ги спомняха, докато тези истории бяха прокарали в нейното съзнание дълбока бразда, благодарение на която тя още като дете реши да върви по техния път. Единственото обяснение за съществената разлика в нейното поведение и това на Ани и Линка, а и изобщо при хората, бе, че всеки носеше различна божия искра.