Брегът на слънцето

За повечето японци и китайци това са азбучни истини, докато за човек израсъл в социалистическа държава, тайнството, наречено вътрешен свят, е затрупано с бели преспи и едва по време на Прехода се появиха книги, които отвориха очите на пожелалите да бъдат зрящи.

Младият Азманов не само не товареше мозъка си с подобни разсъждения, но дори гледаше на тях с насмешка. Стресът, пораждан у Траяна от недостатъците, според него съвсем невинни, в характерите на Ия, Боги и Паско, го дразнеше. Но вечер щом усетеше кадифената нежност на изящните й пръсти, които търсеха неговите китки, за да ги погалят; щом сплетеха гальовно ръце, това разцентроващо го състояние като по гръмоотвод изтичаше от сърцето му. И Ваклин отново се чувстваше спокоен, сигурен и влюбен. Той твърдо вярваше, че обгръщайки с обич своите дъщеря и двама сина, тъмните ниши в душите им ще останат заключени и те постоянно ще се намират на роден бряг огрян от слънце.

На Траяна разсъжденията му се струваха наивни и не успяваха да я освободят от драматизма, с който възприемаше някои тревожни, според нея, постъпки на децата им като жестокостта, която проявяваше Ия към животните; лъжите, засега невинни, с които Боги се опитваше да прикрие белите си; постоянното желание на Паско да налага своята воля. Така и не можеше да намери отговор на въпроса как най-дълбоко да въздейства върху духовния свят на милите си рожби: със строгост или с меко отношение. И тъй като съпругът й бе обсебил втория коловоз, тя тръгна по първия.

Много от възпитателните похвати на Ваклин й се струваха с привкус на неузрял плод, но това не й пречеше да се възхищава, че отделя време да поиграе с Ия, Боги и Паско на модерните в момента компютърни игри; да ги учи да плават в топлите води на залива. Колкото и смешно да звучи, но когато го видеше, че рита топка: той и дъщерята бяха единия отбор, а синовете – другия, очите на Траяна заискряваха любвеобилно .

Тя отправи нежен поглед към децата: Ия, Боги и Паско се бяха укротили и метяха плочките, а Паскал търпеливо им показваше къде и как да почистват. Вместо да я изпълни с умиление, тази картина я натъжи. За съжаление такъв е животът: дори и в най-светлия миг, човек не изпитва пълно щастие, може би защото душата му е пронизана от две хоризонтали / по този начин Орманлиева—младша я бе изобразила своя отдавнашна скица /. На долната се намира мрачен океан от страсти, вперил трескава зеница в синьото вълшебство на небето, ярко озарило горната линия. И както те винаги са разделени, така и повечето хора се люшкат между случващото се и това, което им се иска да стане, без никога да могат да ги слеят.

Траяна не правеше изключение. В момента стомахът й се сви до болка, тъй като веселите личица на децата й напомниха, че не успя да зарадва майка си с внуци и може би затова тя бе започнала да има, потискащото я усещане, че е излишна и вс